Каква ще бъде икономическата цена на "Деня на освобождението"?

● Най-силно ще бъде засегнат Китай, където средните тарифи ще скочат от 10,2 % на 29,5 %. Следват Мексико и Канада, които са изправени пред рязко увеличение от 0,1 % и 0,2 % до съответно 20 % и 25 %.

● За износителите от ЕС - включително тези от България - увеличението е по-скромно - средно до 2%. Макар че това може да доведе до някои корекции на цените или натиск върху маржовете, малко вероятно е да предизвика сериозни смущения в търговията.

На 2 април 2025 г., наречен от Доналд Тръмп "Ден на освобождението", ще бъдат обявени нови реципрочни митнически ставки, насочени конкретно към 15% от държавите, с които САЩ имат най-големи търговски дисбаланси. Противно на опасенията на пазара за всеобщо прилагане, според последната предоставена информация ще бъдат насочени само към държави, които налагат мита на Съединените щати и имат търговски дефицит със Съединените щати. iBanFirst, водещ глобален доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, присъстващ в 10 европейски държави, анализира икономическото въздействие на тези мита.

Рискуваме ли да се върнем към 30-те години на миналия век?

Според изчисленията на iBanFirst средната митническа ставка, която ще се прилага към вноса от САЩ, ще се увеличи от 4,8% на 10,5%. Това е значително, но все още е под 16,7% тарифа, която би се получила в резултат на пълното прилагане на икономическата програма на Тръмп, както беше представена по време на предизборната кампания. С това ново увеличение средната тарифа се върна на нивата, съществували преди споразуменията на ГАТТ от 30 октомври 1947 г.

Кои държави ще бъдат най-засегнати?

Администрацията на Тръмп се е насочила към 7 основни играчи: ЕС, Мексико, Япония, Южна Корея, Канада, Индия и Китай, с по-фокусиран подход от първоначалните заплахи за глобална тарифна война.

Не е изненадващо, че Китай е най-засегнат, като тарифите се увеличават средно от 10,2 % до 29,5 %. Това все още е далеч от заплахата за 60 % мита върху всички стоки, внасяни от Китай, отправена преди изборите.

Със сигурност ще бъде още по-трудно за страните, които почти не са били обект на американските мита. Такъв е случаят с Мексико и Канада. Тарифите ще се увеличат съответно от 0,1 % и 0,2 % на 20 % и 25 %. Това ниво на данъчно облагане ще има значително въздействие върху тези две страни, които са дълбоко интегрирани в икономиката на САЩ.

"За стоките от ЕС се очаква тарифите да се повишат съвсем слабо до средно 2 %. Въпреки че всяко увеличение на търговските бариери е нежелателно, тази корекция е далеч по-слаба от това, което се налага на страни като Китай, Мексико или Канада. За базираните в ЕС износители - включително тези в България - новите мита са управляеми - те могат да доведат до някои корекции на цените или лек натиск върху маржа, но е малко вероятно да нарушат сериозно търговската им дейност", твърди Веселин Бекяров, главен валутен дилър за България в iBanFirst.

Тези изчисления се основават на краткосрочна ценова еластичност на вноса от -0,7. Дългосрочният ефект е по-труден за измерване, тъй като е известно, че обявяването на значителни мита променя структурата на търговския баланс поради стратегиите за заместване на потребителите и стратегиите за заобикаляне от страна на предприятията.

Колко средства ще постъпят в хазната на федералното правителство?

Според администрацията на САЩ новите мита могат да донесат "трилиони долари за едно десетилетие". Китайският пример обаче призовава към предпазливост: Митническите приходи на САЩ от Китай, след като достигат своя връх през 2022 г., рязко намаляват през 2023 г., което илюстрира адаптивността на предприятията в отговор на търговските бариери.

На практика би следвало да очакваме около 40-45 млрд. долара годишно. Това със сигурност е значителна сума, но далеч не е достатъчна, за да намали дефицита на САЩ.