Министър Станков: Още през следващата година трябва да имаме окончателно инвестиционно решение за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“

Либерализацията на електроенергийния пазар и достъпни цени, развитието на пазара на природен газ, бъдещото развитие на въглищните региони и  новите ядрени мощности на АЕЦ „Козлодуй“ остават в центъра на вниманието на Министерство на енергетиката и правителството. В същото време възможността за развитие на България като балансиращ център чрез изграждането на нови ПАВЕЦ и надграждането на инфраструктурата ще гарантират по-добро бъдеще за бизнеса и битовите потребители, коментира министърът на енергетиката Жечо Станков в интервю за 3е-news.net и Dir.bg.

Господин министър, ще започна с въпрос, чийто отговор засяга всички – либерализацията на електроенергийния пазар, в частност - на битовия. В Комисията по енергетика към Народното събрание залежават проекти за отлагането й. Предвид отпадането и на редица обвързващи реформи по НПВУ, какъв е пътят, който Министерството на енергетиката препоръчва?

Да, внесени са три законопроекта за отлагане на либерализацията на пазара съответно с 1, 3 и 5 години. В тази връзка сме готови за изпълнение на всички възможни сценарии. Министерството на енергетиката разговаря по този повод с електроснабдителните дружества, колегите от борсата, с Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Имаме готовност също така от 1 юли да либерализираме пазара, но с уговорката, че подкрепата към битовите потребители ще продължи. Тоест, от 1 юли те няма да усетят каквато и да е либерализация от финансова гледна точка.  Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ има достатъчно средства за гарантиране на този процес, така че, когато бъде извършено фактурирането и към 31 юли започнат да пристигат първите сметки за електроенергия, те да не се различават от сметките за същия месец на предходната година, например.

Какво ще се случи реално, ако се запази сега действащият Закон за енергетиката ?

Ако, примерно, в момента домакинствата са получавали сметки за електроенергия в рамките на 150 лева, а след либерализацията ще получат сметка на база на по-високи нерегулирани цени например от 400 лева. Ще има отделен ред, на който ще пише – 400 лева сметка за електроенергия минус 250 лева компенсация от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, или респективно, отново домакинствата ще заплащат сметка от 150 лева.

А по повод обвързването на либерализацията с НПВУ, вече водим преговори с колегите от Брюксел. Сигурни сме, че до 1 юли ще сме изчистили концептуално този въпрос. Знаете, че има няколко реформи, които са проблемни за нас, а именно обвързването с 40 % емисии, които се плащат на индивидуална база годишно. Това означава, че, ако се случи примерно тази година да е студена, както е била 2022 година или с високи цени на електроенергията, което дава шанс на ТЕЦ на въглища да работят повече през студено време с високи цени, би трябвало тези ТЕЦ на въглища още към средата на годината да спрат, защото, грубо казано, емисиите са били два пъти повече от тези, които са описани. Точно в тази връзка бягаме от модела, който е за индивидуално 40 % емисии на годишна база, бягаме от модела за извеждане на дружествата от БЕХ. Бягаме и от модела „Пътна карта“, тъй като не ни носи никаква добавена стойност.

Битовите потребители в България по-добре ли са защитени при модела, който сега съществува в страната ни да речем, от западните ?

Европа публикува на всяко тримесечие цена на електроенергията, както за бизнеса, така и за битовите потребители. При битовите потребители, България винаги е в топ три на най-ниските цени в Европа. За съжаление, това не е така по отношение на цената, която се заплаща от небитовите потребители. Това се дължи основно на проблем в свързаността около Унгария. Цените на електроенергията в Гърция, Румъния, България и Унгария са приблизително едни и същи, но има тесни места в мрежата, които не дават шанс за трансфер на енергия. Говорил съм с комисаря по енергетиката Йоргенсен. В тази връзка бе публикуван и новият пакет за достъпна енергия, който обаче не адресира всички проблеми. Там се говори за свързаността, за намаляването от страна на държавите на някои такси или данъци. Не се адресира обаче друг проблем, а именно - защо Европа не отвърже резерва от квотите за емисии ? Защо не ги пусне на пазара веднага, за да може да свали цената им? Това е възможност по най-бърз начин пазарите да реагират и респективно така ще спадне и цената на електроенергията. Това предложих на последното заседание на енергийните министри, което предизвика шум в залата. Защото всички колеги знаят, че един интерконектор с всичките изисквания, включително ОВОС  отнема дълго време, а пускането от страна на Европейската комисия на този резерв от квоти ще доведе до мигновена реакция – сваляне на цената. Ще видим как ще реагират колегите от Брюксел на това мое предложение.

След многогодишни усилия вече се виждат реални стъпки и по изграждане на Вертикалния газов коридор. Какво предстои през годините, какъв е реалният срок за влизането в експлоатация на този проект и ползите за индустрията, общините, домакинствата ?

Три са стратегическите участъка от изпълнението на Вертикалния газов коридор, който ще преминава през  територията на Гърция, България, Румъния, Молдова, Украйна, Словакия и Унгария. „Кулата – Кресна“ е първият такъв. Моята амбиция е България да бъде първата държава, която започва изпълнението на този проект. Една малка част от инфраструктурата на територията на страната, а именно участъкът „Кулата-Кресна“, е с дължина от  48,5 километра. Следват „Пиперево–Перник“ и „Рупча-Ветрино“.

Ще започнем първо с „Кулата-Кресна“, за който на пристанището в Бургас бяха доставени над 4000 тръби, произведени в Индия. Те вече се извозват до 7 площадки по трасето. Теренът е изключително тежък - има места с денивелация до 40 % , заложени са 3 километра, където тръбите ще са под земята и ще се поставят чрез хоризонтални сондажи, така че да се запази околната среда. Трасето минава през речни корита, пътища и действително това е един доста предизвикателен проект. Желанието ми е още през настоящия месец април да получим строително разрешение и през месец май да имаме възможност да започнем реалното изграждане на Вертикалния газов коридор. Пак казвам – моето желание е да сме първата държава, започнала реалната работа по отсечките. Смятам, че в рамките на 12 до 14 месеца колегите би трябвало да завършат участъка, какъвто е и срокът по договор. Важно е да се разбере, че темпът на работа много зависи и от атмосферните условия. Държавата от своя страна е предоставила  необходимото съдействие от административна гледна точка, така че дейностите да се случат в по-кратки срокове.

По-важното е, че работата по Вертикалния газов коридор е изключително перспективна за България като транзитна държава на природен газ, защото от 2,3 млрд. куб м сега капацитетът на връзката „Кулата-Сидирокастро“  ще се  повиши с 50 % - до 3,6 млрд. куб м. След като приключим изграждането и на участъка „Рупча-Ветрино“ ще имаме възможност да транзитираме 10 млрд. куб м през интерконектора България – Румъния, вместо сегашните 5 млрд. куб. м. Това гарантира по-бързо откупуване на инвестицията, с повече приходи за държавното дружество, а когато за него има повече приходи, се получава дивидент в хазната, а когато има дивидент в нея, това означава повече проекти в общините. Когато там има повече проекти, означава в перспектива по-добър начин на живот на хората. Правителството пое като ангажимент връщане на държавата към нормалността, така че да прави живота на хората, на бизнеса, на общините по-добър.

Какви са очакванията ви по отношение на развитието на газовия пазар в България? Визирам усилията по проучване за нефт и газ в Черно море и ситуацията около „Булгартрансгаз“. Съзирате ли съпротива срещу развитието на този пазар, тъй като се набива на очи нещо като „déjà vu“, предвид истерията, която не така отдавна съществуваше и около ICGB ?

Като заместник-министър имах възможност да участвам в част от роудшоуто за проучването за нефт и газ в Черно море. Присъствах на срещи в Лондон, в Хюстън с редица компании и личности. Изключително високи са инвестициите при търсенията и проучванията. Перспективите също, особено като се види какво се случва в блок „Нептун“ в Румъния и в съседните блокове в Черно море в Турция, където откриха огромни количества газ. Оптимист съм, че на територията на Черно море, един от най-големите ни блокове - „Хан Аспарух“, както и „Хан Тервел“, са перспективни и, че ще се открие газ.

Важно е да отбележа, че с колегите, които имат права за търсене и проучване в блок „Хан Аспарух“ - OMV Petrom, преди няколко седмици подписахме документ, с който се продължават проучванията за нефт и газ в блока, след като правителството одобри 50% дял в проекта да се притежават от израелската компания NewMed.

На база на решение на Народното събрание стартирахме и преговори в търсене на възможност да придобием до 20 % от правата за търсене и проучване.  Моето желание е държавата да се ангажира с разходи, които ще бъдат правени оттук нататък  за новите сондажи, а не за разходи, които са свързани със старите сондажи. Това е справедливо и резонно. В тази връзка искам да спомена, че навремето се говореше за възстановяването на геоложката служба към министерството, но това няма как да се случи от днес за утре. До 1997 г. е имало такава служба, която е инвестирала в търсене и проучване. Сондирала е на много места и почти цяла Северна България е проучена. В случая, едно влизане в правата за търсене и проучване от страна на държавата в дълбоките води на  „Хан Аспарух“ ще ни даде възможност да акумулираме човешки капитал. Има българи в чужбина, които работят по такива проекти и искаме да ги привлечем на наша страна, да станат част от нашия екип, за да могат от една страна да контролират всички дейности, които се извършват от трите компании, опериращи впоследствие в територията на блока, а от друга - това ноу хау да ни помогне за създаване на една перспективна геоложка служба. Такива хора вече се обърнаха към нас. Те са с опит от чужбина, с възможности,  участвали са в големи проекти. Такова решение ни дава и  перспектива - при търговско откритие на сериозни количества газ държавата да участва в извличането  и да гарантира на българските граждани на българския бизнес поносима цена на газа. Защото най-евтиния газ е българският. Още повече чрез концесионните плащания, които могат да стигнат до 30 % в зависимост от откритието, ще се увеличат приходите в хазната. Това означава, че ще има средства, които държавата да насочва към инфраструктура, социални дейности и др.

По принцип газовите проекти изискват многогодишна работа по няколко причини. На първо място трябва да се види каква е техническата готовност за осъществяването им. Когато това е известно се започва с набавяне на всички необходими документи. Следва проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и съпровождащи дейности като ОВОС, парцеларни планове, отчуждаване на земи и така нататък. Всеки от тези етапи има своите предизвикателства и когато малко се забави реализацията, започват спекулации - кой иска да се случи или не даден проект. Появяват се противниците на проекта. Знаете че за българо-гръцката газова връзка IGB, с министър Петкова (тогава в качеството й на министър на енергетиката) положихме неимоверни усилия този проект да се случи, защото през 2014 година го заварихме в не най-блестяща форма. Мога кажа, че се приложи висш пилотаж на енергийна дипломация, защото проектът е собственост на акционери от три компании, които са от три държави членки. Съумяхме да насочим средства от европейски програми (ОП Конкурентоспособност), успяхме да осигурим държавна гаранция за проекта, да подпишем инвестиционно решение.  Газопроводът беше въведен в експлоатация и вече работи успешно. Респективно, проектът за разширението на газохранилището в Чирен е също много сложен. Още повече, че там говорим за едно бивше, изчерпано находище на газ, където трябва да се внимава да не се нарушат слоевете. В тази връзка искам да отбележа, че част от разширението вече е факт. От месец март обектът има акт 16, готова е и наземната част от компресорите (има и подземна такава), компресорната станция е нова. Съоръженията са тествани, инсталирани и въведени в експлоатация, което ни дава сигурност, че за задаващия се зимен период газовото хранилище, вместо 550 млн. куб м, вече ще може да съхрани поне 100 млн. куб м повече. Това е възможност за българския бизнес и за българските домакинства да бъде съхранен евтин газ от лятото, който да може да се използва в зимните месеци. Всеки проект е предизвикателство, но аз съм амбициозен и мисля, че това, с което съм се захванал, ще го доведа докрай.

Какво се случва с въглищните региони и на какъв етап е развитието на ситуацията около ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ ?

 В постоянна комуникация съм с ръководствата на централите в региона и на „Мини Марица-изток“. Това все пак е сърцето на българската енергетика. Отминалите зимни месеци доказаха, че без комплекса няма как да оцелеем. Именно работата на централите осигуряваше между 40 и 60 % от електроенергията, необходима за бизнеса и домакинствата.

Градивен е и контактът с ръководството на ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“.  Още с встъпването ми като министър проведох среща с мениджмънта на компанията. Изпратих официално писмо до тях, в което изразих от страна на Министерство на енергетиката искане за запазване на централата като производствена мощност, тъй като тя е част от критичната инфраструктура на страната. С допълнително писмо поисках от ръководството да бъдат проактивни, така че да намерят начин тази централа да продължи да работи, без да се освобождават хората, защото в крайна сметка едно такова съоръжение е по-ценно с хората си, отколкото без тях. Това, което получих като неофициален отговор на моето писмо е, че ръководството е стартирало процедура и търси възможност централата да продължи да работи. Очаквам официален отговор в най-кратък срок. Що се отнася до ТЕЦ „Марица Изток 2“ – тя е в добро състояние, правят се необходимите инвестиции за дългосрочната й работа. И към момента централата осигурява необходимата енергия за пазара.

С „AES Гълъбово“ имаме дългосрочен договор, който се изпълнява. Този договор приключва след една година, но също съм помолил да помислят как да продължи работата, какви технологии могат да бъдат вградени, така че да може да запазим колкото може повече мощности в региона.

Господин министър, при встъпването си издигнахте много силната теза за превръщане на страната ни в балансиращ център, което ще гарантира и възможността за производство на енергия от ВЕИ и от съседните страни. Как ще се случи това и какви са първите стъпки, които Министерството на енергетиката ще инициира, предвид липсата на достатъчно производство на електроенергия в региона ?

Предвид стратегическото си положение, България има възможността да се превърне в балансьор не само на Балканите, но и в Югоизточна Европа. С инсталирането на все повече ВЕИ системите имат нужда от все по-голямо балансиране. Занапред все по-често ще виждаме нулеви или минусови цени на пазарите. Именно тогава ще има необходимост от работа на ПАВЕЦ, които да балансират системата. Освен ПАВЕЦ Чаира, по чието възстановяване се работи усилено, имаме планове да изградим три нови ПАВЕЦ в страната – на язовирите Доспат, Батак и Тешел. Когато имаме работеща ПАВЕЦ Чаира, когато успеем да изградим поне още две ПАВЕЦ с по 800 до 1000 МВт мощност, това ще даде възможност да складираме евтина енергия за региона, която ще се произвежда  през дневните часове. Тя може да достига до българските граждани и бизнес в пиковите часове, за да запазим конкурентоспособността и поносимостта на цената на електроенергията за битовите потребители.

Освен това, такъв тип централи се изплащат сравнително бързо. Ако държавата няма възможност веднага да осигури необходимите средства предвид критерия за 3 процента дефицит, разглеждаме перспективата за договор за технологии, които да бъдат трансферирани. Държавата да бъде един вид акционер в проектна компания, а централата да бъде прехвърлена за опериране, но като собственост на държавата. Идеята ни е с ЕИБ, Световната банка, ЕБВР да направим роудшоу, както направихме за търсенето на нефт и газ в Черно море, за да може по най-добрият начин и  в най-кратки срокове да бъдат изпълнени тези инвестиции и те да започнат да работят максимално бързо и да се изплащат. Вярно е, че става въпрос за доста продължителен процес, но вече водим предварителни разговори с министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието как да осъществим тази идея по най-добрия начин.

С това се увеличават енергийните активи на страната, а ако включим и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ картината изглежда напредничава. Но докъде стигнахме с проекта за двата нови енергийни блока ?

Работим много активно и по проекта за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. В самото начало на мандата на правителството направих посещения във Вашингтон и в Брюксел и разговарях с ключови представители на правителствата и компаниите, които имат отношение към проекта. Проведох срещи с колегите от „Уестингхаус“, от „Хюндай“, които в консорциум ще изграждат новите ядрени мощности. Желанието ни е още през следващата година да подпишем финалното инвестиционно решение  и т.нар. IPC договор със строителя, така че да започне същинската работа. При срещата ми с Ексимбанк в САЩ  получих както експертна, така и политическа подкрепа за проекта. Те гарантираха, че ще осигурят средства за обезпечаване на доставката на технологията на „Уестингхаус“ за AP 1000. По същия начин имаме уверението на ръководството на  „Нови мощности“ за готовност от експортната банка на Корея да подпомогне процеса на строителството. Като министър няма да допусна да бъдат направени отново грешките, допуснати навремето при АЕЦ „Белене“  – да започне работата, без да е осигурено цялото финансиране и да се налага този проект да се превръща в „ябълка на раздора“, а в някои момент - и в „политическа дъвка“. Изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ е  един от основните приоритети в нашата работа. Сигурен съм, че благодарение на експертизата на екипа, който работи по проекта и политическата подкрепа за него, той ще бъде изпълнен в срок

Разговарял съм и с колегите от „Уестингхаус“ по отношение на лицензирането на технологията AP 1000. Очаква се те да открият офис в Брюксел, който да подпомогне този процес, защото, като производител на технологията, те са отговорни и от тях се очаква да предоставят цялата необходима информация за процеса по лицензиране. България може да бъде първата държава в Европа, която ще въведе в експлоатация реактор АР 1000. И като заместник-министър, и сега в работата ми като министър, винаги съм държал на първо място да е защитен българският интерес. Ще продължа да работя за развитие на инфраструктурата, която да осигури доставки на електроенергия и енергийни ресурси за бизнеса и битовите потребители на конкурентни цени.