BNEF: Производството на електроенергия от възобновяеми източници ще скочи с 84% през следващите 4 години, заради нарастващото търсене от нови центрове за данни

Напредъка на глобалния енергиен преход при конкурентна икономика, инвестиционните решения за посрещане на нарастващото търсене на енергия и съществуваща краткосрочна политическа обстановка са темата на новия доклад на BloombergNEF (BNEF) - New Energy Outlook 2025. В него се прави и известно съпоставяне на два сценария: настоящия, разгледан базов сценарий за енергийния преход (ETS), и сценарият за нулев баланс на емисиите (Net Zero - NZS), който беше представен през миналата година.

BNEF предвижда, че пикът на емисиите от СО2 свързани с енергията е бил през 2024 г. Това се отнася и за двата сценария. „Нашето моделиране показва, че 2024 г. може да е била пиковата година за емисиите, което означава, че 2025 г. може да бъде първата година на спад на структурно понижение на емисиите (с изключение на необичайни години като 2020 г. или 2009 г.), казват авторите.

Според базовият сценарий за ETS световните годишни емисии ще намалеят с 22% до 2050 г., което е много малко под целта на Парижкото споразумение.

Моделирането на BNEF показва, че емисиите потенциално са отбелязали структурен спад за първи път в световен мащаб.

Ориентирането в енергийния преход никога не е било по-сложно за инвеститорите и бизнеса, тъй като те са изправени пред повишени политически рискове и геополитическо напрежение. Новата енергийна перспектива за 2025 на BloombergNEF (BNEF), разглежда силните аргументи за технологиите за чиста енергия, както и очаквания напредък на глобалния енергиен преход в пресечната точка на все по-конкурентни по отношение на решенията, свързани с разходите и нарастващо търсене на енергия.

Актуализираният сценарий за икономически преход (ETS) на BNEF очертава пътя към енергийна система с по-ниски въглеродни емисии в свят, в който конкурентоспособните технологии стимулират инвестиционните решения за посрещане на нарастващото търсене на енергия. При този сценарий BNEF вижда по-бърз растеж в търсенето на електроенергия поради увеличеното използване на изкуствен интелект, което представлява както голямо предизвикателство, така и възможност за бизнеса.

Според доклада, търсенето на електроенергия ще нарасне със 75% до 2050 г., тъй като икономическото развитие, електрическите превозни средства, нуждите от охлаждане и центровете за данни водят до увеличаване на общото потребление.

„Голяма част от увеличението се пада на разрастващите се икономики в Азия, Близкия изток и Африка, казва Дейвид Хостерт, глобален ръководител в сегмента на икономиката и моделирането в BNEF и водещ автор на доклада. "Тук се крият най-големите възможности за инвестиции в енергийна инфраструктура. Очакваме търсенето на енергия от центровете за данни на тези пазари да нарасне от шест до 16 пъти до 2035 г. и да достигне 260 TWh.“

По-конкретно, центровете за данни се очертават като един от най-важните нови източници на търсене на електроенергия, като на тях, според доклада ще се падат 4,5% от общото такова в света през 2035 г. и до 8,7% през 2050 г. BNEF изчислява, че до 2035 г. в световен мащаб ще са необходими допълнителни 362 GW мощности за производство на електроенергия, за да се отговори на търсенето на центрове за данни.

САЩ се открояват като единственият най-важен пазар в тази тенденция, посочват авторите.

Според анализа на BNEF за The US Data Center Market Outlook също от април т.г., очакването е за ръст на търсенето на електроенергия от 3,5 % общото такова от центровете за данни в САЩ през 2024 г. до 8,6% до 2035 г., което е много по-бързо от всеки друг сектор. През следващите пет години търсенето от центровете за данни в САЩ може да изпревари дори това на електрическите превозни средства. В частност това ще се дължи на скока в натоварването за обучение на AI, които изискват значителен изчислителен капацитет и инфраструктура с висока енергийна плътност.

Според базовия сценарий за икономическия преход (ETS) на BNEF, възобновяемите енергийни източници и електрическите превозни средства продължават да разширяват своята роля. Това е в резултат на все по-голямата им конкурентност по отношение на разходите и по-бързото приемане на усъвършенстваните технологии.

Производството на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) ще се увеличи с 84% през петте години до 2030 г., а до 2050 г. ще се удвои, изчисляват от BNEF. Слънчевата, вятърната и други възобновяеми източници ще са водещи с 67% в световното търсене на електроенергия до 2050 г. спрямо 33% през 2024 г.

Продажбите на пътнически електрически превозни средства според доклада ще се увеличават до 42 милиона през 2030 г. при ръст от 17,2 милиона през 2024 г. Скокът им през 2050 г. се очаква да е  почти двоен - до 80 милиона. Със устойчиво въвеждане на чиста енергия и електрификация в автомобилния транспорт през следващите десетилетия, BNEF предвижда емисиите в ETS да спаднат с 22% до 2050 г. (назад до нивата от 2005 г.), траектория в съответствие с глобалното затопляне от 2,6 градуса по Целзий до 2100 г., при вероятност от 67% спад.

"Големите инвестиции и бързото внедряване на технологии за чиста енергия на пазарите са от съществено значение за реализирането на материалната промяна, казва Матиас Кимел, ръководител по енергийна икономика в BNEF и съавтор на доклада.

Според него възможностите за инвестиции във ВЕИ при сценария за енергиен преход са за 6 трлн. долара за периода от 10 години до 2035 г. и близо 11 трлн. долара до 2050 г.

"Общо инвестиционният потенциал за възобновяеми енергийни източници в нашия ETS е за почти 6 трилиона долара от 2025 до 2035 г. и 10,55 трилиона долара от 2025 до 2050 г. Политици и инвеститори трябва да продължат да се възползват от решения, които са леснодостъпни като ВЕИ, съоръжения за съхранение и електрически превозни средства, но също и появата на нови възможности, свързани с енергийните доставки и сигурността.“

Докато електрификацията помага за постигане на 40% намаление на потреблението на петрол в транспортния сектор до средата на века, газът играе по-голяма роля в ETS поради по-ниските дългосрочни очаквания за цените на горивата и по-високото търсене на електроенергия от центровете за данни, се казва още в доклада.

По-конкретно, очакването на BNEF е, че глобалното търсене на природен газ ще се увеличи с 25% от 2024 г. до 2050 г. Междувременно, за разлика от ВЕИ и електромобилите, улавянето и съхранението на водород и въглерод, чистите горива и нисковъглеродните промишлени процеси са в процес на надпревара, така че да окажат влияние по сценария ETS.

Докладът прави сравнение с публикувания също разработен от BNEF по-рано сценарий Net Zero Scenario (NZS), който очертава път към глобална нетна нула до 2050 г. и глобално затопляне от 1,75 градуса по Целзий. NZS е базиран на много по-бързо внедряване на чисти технологии. Той предвижда до 2035 г. в света да има 16 TW вятърна и слънчева енергия, докато при настоящия ETS сценарий става въпрос за 12,6 TW в ETS.

Електромобилите там са два пъти повече до 2035 г. - 952 милиона превозни средства по пътищата. Капацитетът на ядрената енергия е предвиден до над 750 GW, водородът до 159 милиона метрични тона, а търсенето на устойчиво авиационно гориво се предвижда да скочи до близо 40 милиарда галона, поради надпреварата за бърза декарбонизация от много сектори.

Тазгодишната нова енергийна перспектива съдържа и раздел, който е фокусиран върху 10-те години до 2035 г. Тогава страните ще представят третия кръг от национално определени вноски (NDC) съгласно Парижкото споразумение и преди COP30 в Бразилия. Въпреки че много държави все още не са споделили ангажиментите си за емисии, докладът показва, че пазари като ЕС, Австралия и Южна Корея трябва да се насочат към приблизително 70% намаление на емисиите до 2035 г., за да бъдат в съответствие със сценария за нулеви емисии (NZS).

В доклада също така се констатира необходимостта от мащабиране на ключови технологии за ВЕИ, електрически превозни средства, съхранение на енергия от батерии, улавяне и съхранение на въглерод, водород, устойчиви горива, термопомпи, мрежова инфраструктура и други и то така, че да се достигнат нулеви нетни емисии. Разликата между инвестициите, необходими за постигане както на базовия ETS (185 трилиона долара), така и на NZS (213 трилиона долара) е само 15%.

BNEF очертава и пътя на големите държави за справяне с въглеродните емисии и какви намаления са необходими за постигане на целите на Парижкото споразумение, а и оценките за страните, които са подали своя трети NDC. Разглеждат се развитието на потреблението на енергия и емисиите от ключови икономически сектори.

По отношения на петрола, BNEF очаква, че търсенето, според базовия сценарий на доклада „Сценарий за икономически преход“ (ETS) достига своя пик през 2032 г. при 104 милиона барела на ден, като горивата за превози достигат своя пик няколко години по-рано. Търсенето в крайна сметка спада до 88 милиона барела на ден до 2050 г. – значителен спад спрямо днес, но далеч от необходимия такъв, за сценария за нулеви емисии (NZS). Извън автомобилния транспорт потреблението на петрол остава стабилно, с удвояване на търсенето от авиацията и силен ръст от нефтохимията до 2050 г.

Търсенето на въглища в сценария на икономическия преход (ETS) спада бързо, тъй като конкурентоспособните възобновяеми източници на енергия и газ изместват употребата им в енергийния сектор. Природният газ е единственото гориво, което бележи дългосрочен ръст.

Сценарият ETS рязко със сценария Net Zero от 2024 г., според който търсенето на газ ще спадне рязко в краткосрочен план и ще намалее приблизително наполовина до средата на века. Поради това са възможни много различни моменти в бъдеще по отношение на природния газ и ролята му в енергийния преход. Ролята му ще е в зависимост от траекторията на прехода в даден регион, се посочва още в доклада.