Зеленият водород между мечтите и реалността или защо Нидерландия няма да може да постигне целите

Нидерландия няма до може да постигне целите за инсталирани мощности за електролизери от 4 ГВт през 2030 г. и 8 ГВт през 2032 г. заради ръст на разходите и липса на устойчиво търсене от страна на индустрията. Това се казва в доклада на Агенцията по оценка на околната среда на Нидерландия (PBL): Зеленият водород: практически прeдизвикателства между мечтите и реалността.

Според европейската Директива за възобновяеми източници на енергия (RED III) от 18 октомври 2023 година, държавите-членки трябва да гарантират, че през 2030 г. 42 % от промишленото потребление на водород ще се осигурява от RFNBO (възобновяемо гориво от небиологичен произход), тоест от зелен електролитен водород. Нидерландия няма да може да изпълни тази задача, затова от PBL смятат, че правителството трябва да лобира за смекчаване на тези цели.

Независимо от това, че портфолиото от анонсираните водородни проекти в Нидерландия е за над 10 ГВт, в етап на строителство е само един завод за 200 МВт (Shell Holland Hydrogen 1). Окончателни инвестиционни решения по другите инициативи засега не са взети, а три компании ( Uniper, BP и HyCC ) са отложили осъществяването на големи проекти.

Забавянето по пътя към постигането на високите водородни цели се появяват „практически по всеки етап на веригата“. Освен това предполагаемите разходи за производство на зелен водород през последните години по-скоро са се увеличили, а не намалели.

Стойността на производството на зелен водород с помощта на електролизери в Нидерландия ще е от 12 до 16 евро за килограм през следващите 15 години, докато цената за производството на сив и син водород според очакванията ще е около 2,5 евро за килограм. През 2030 година цената на електролизерите и съответно стойността на зеления водород може да спадне, но „недостатъчно, за да се покрива разликата в стойността между зеления и синия водород“.

Липсата на инвестиции в електролизери и други форми на индустриална електрификация също намаляват вероятността за постигане на целта за развитие на офшорна вятърна енергия (от 21 гигавата инсталиран капацитет до 2032 г.). Заслужава обаче да се отбележи, че някои инициатори за изграждане на електролизери посочват, че ограничената достъпност до възобновяема електроенергия е една от причините за забавянето на техните планове за изграждане на електролизери. Така че това прилича малко на ситуацията с кокошката и яйцето, отбелязва PBL.

Въпреки че Нидерландия не изпълнява плановите си за изграждане на електролизери в скорошно проучване беше отбелязано, че излишъка от мощности за производство на електролизери в света ще достигне колосални размери. През март 2024 г. BloombergNEF съобщи, че построените мощности за производство на електролизери надхвърля търсенето 15 пъти. През юни холандските експерти от института TNO изчислиха, че зеленият водород в Нидерландия ще струва 12-14 евро за килограм, което засилва съмненията в осъществяването на замислените проекти.

Според неотдавна публикувания доклад на ACER, общо изградените мощности за електролизери в Европа през 2023 г. са били 216 МВт. Въпреки че съществуват планове за инсталиране на 70 ГВт до 2030 г. те едва ли ще бъдат реализирани.

ЕС няма да изпълни своите „нереалистични“ цели за използване на водород като чисто гориво, смятат и от Европейската сметна палата. Одиторите описват целите на ЕС като „движени от политическа воля“, а не като реалистична оценка.