ЕС търси начин за легален отказ от газовите договори с Русия
Брюксел проучва юридически варианти, които биха дали възможност на европейските компании да развалят дългосрочните газови договори с Русия, без плащане на големи глоби на Москва.
Европейската комисия проучва детайли по договорите, за да разбере, могат ли вносителите да обявят форсмажор и да се откажат от задълженията си, без да плащат допълнителни средства. Това информира The Financial Times, позовавайки се на трима служители, запознати със ситуацията.
„Ако цялата идея е да не платим на Русия, тогава (плащането на компенсация) ще провали цялото усилие“, е казал един от служителите на ЕС.
Тази стъпка подчертава стремежа на ЕС да се откаже от руските енергоносители и да лиши Кремъл от приходите за подкрепа на войната в Украйна. През газопроводите от Русия сега се доставят общо около 11 % от целия внасян газ в Европа (за сравнение, през 2022 г. този обем е достигал 40 %). Количествата на втечнен природен газ (LNG) обаче се увеличават бързо през последните три години.
Юристите от Европейската комисия проучват правни възможности в рамките на пътната карта за това, как блокът да се отърве от руското изкопаемо гориво през 2027 година. Планът идва в момент, в който ЕС се опитва да предложи енергийната сделка на САЩ, за да убеди президента Доналд Тръмп да смени гнева си с милост и смекчи твърдата тарифна политика по отношение на Европа. САЩ вече са най-големият доставчик на LNG. Всеки следващ отказ от руско гориво по подразбиране означава увеличаване на доставките от САЩ.
ЕС е платил на Русия 21,9 млрд. евро за петрол и газ от февруари 2024 г. до февруари 2025 г., според данните на Центъра за изследване на енергетиката и чистотата на въздуха.
За разлика от руските въглища и петрол, вносът на газ не беше забранен. Вносът на газ за страните се е увеличил с около 60 % през последните три години, но като цяло износът на руски газ към блока все още е на най-ниското си ниво от 2022 г., се посочва в публикацията.
Пътната карта трябваше да бъде публикувана през месец март, но процесът се затегна, поради опасенията, че Унгария и Словакия ще блокират законите, необходимите за осъществяването на този процес. Голяма част от оставащия тръбопроводен газ, който ЕС купува от Русия се пада на тези две страни. Проруското правителство на Унгария заплаши да отхвърли санкции срещу газа, което е изискване за единодушно одобрение от 27-те държави-членки на ЕС.
Освен това бях възобновени разговорите за това, какво да се прави с газопровода „Северен поток“, свързващ Германия и Русия. САЩ разглеждат възможността за намиране на общ език за прекратяване на войната и включване на покупките на газ в търговските преговори с администрацията на Тръмп.
„Това е хаос“, цитира изданието думите на дипломат от ЕС. „Как САЩ се вписват във всичко това? Как да се диверсифицираме?“
В коментар за Financial Times председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен казва, че планът трябва да бъде публикуван след „три-четири седмици“.
Независимо от натиска от страна на Брюксел, страните от ЕС се опасяват да принуждават компаниите да развалят договорите за LNG с Русия, поради опасенията, че това ще доведе до ръст на цените в момент, в който те, така и така се борят с геополитическите сътресения и високите разходи.
Комисията е дала на държавите правомощия да спират руските и беларуските оператори за свързването на LNG с пристанищна инфраструктура или да транспортиране на техен газ през газопроводи на ЕС, но министри са се оплакали, че това не им дава достатъчно силни юридически възможности, така че да накарат компаниите да нарушат договорите си.
Затрудненията за юристите в комисията се заключава в това, че договорите са секретни и по правило се различават. Използването на войната в Украйна като форсмажор може би е юридически недостатъчно, казва един от служителите в ЕС.
Пристанищата на Франция, Испания и Белгия с основни центрове за внос на руски LNG. Руският завод „Ямал LNG“, както и преди има договори д някои от големите енергийни компании в ЕС като Shell и Naturgy.
Брюкселският център за анализи Bruegel през този месец се обяви в полза на тарифи, а не за пълна забрана за вноса на руски газ, отбелязвайки, че първото ще генерира приходи за ЕС и ще принуди руските доставчици да намалят цените, за да останат конкурентоспособни. За разлика от санкциите, тарифите могат да бъдат одобрени с обикновено мнозинство. Не се изисква единодушно одобрение от всички участващи страни, пише още изданието.
„Спешно е необходим ефективен общ инструмент по отношение на вноса на руски газ, иначе Русия може отново да използва (перспективата) за селективни доставки на газ, за да подхранва дълбоки разногласия между държавите-членки“, смятат още те.