Aurora прогнозира ръст на енергийните мощности на Западните Балкани с 20 GW до 2040 г.

До 2040 г. инсталираните мощности в Западните Балкани могат да се увеличат с 20 GW, като близо 65% от тях ще бъдат от възобновяеми източници. Това установяват в свой анализ от Aurora Energy Research. Краткосрочната нестабилност и увеличените разходи за суровини се очаква да запазят цените на електроенергията близо до или над 100 EUR за MWh до 2030 г.

Aurora Energy Research издаде първата си прогноза за Западните Балкани, в която отчита движението на инвеститорите, предаде Balkan green energy news. Фирмата разшири услугите си за прогнозиране на пазара, като вече предлага моделиране с пълна детайлност за Албания, Косово*, Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина, достъпни в прогнозата за пазара на електроенергия и възобновяеми енергийни източници за Западните Балкани.

Анализът на данните дойде след поредица от три семинара на експертите, резултатите от което разкриват повишен инвеститорски интерес към региона.

Очаква се комбинираните инсталирани мощности в Западните Балкани без Сърбия да нараснат с 20 GW до 2040 г. и с 35 GW до 2060 г. спрямо сегашните нива, което ще доведе до инвестиции за десетки милиарди, изчисляват от Aurora. Възобновяемите енергийни източници представляват лъвския дял с близо 65%, докато системите за съхранение на енергия от батерии (BESS), междусистемните връзки и комбинираните газови турбини (CCGT), работещи с водород, съставляват останалите увеличения на капацитета. Слънчевата енергия показва най-бърз темп на растеж и абсолютна стойност на капацитета.

Връщане на пазарните цени на електроенергията под 100 EUR за MWh едва след 2030 г.

По отношение на цените на едро анализът очаква Западните Балкани да следват тенденции, подобни на тези на другите пазари в ЮИЕ, но с регионални нюанси, основани на развитието на местната енергийна система. Предвижда се краткосрочната нестабилност и увеличаването на цените на суровините да задържат цените близо до или над границата от 100 EUR за MWh до 2030 г., докато дългосрочните цени на базовата енергия според централния сценарий на Aurora се очаква да бъдат между 70 EUR за MWh и 80 EUR за MWh. Това се дължи основно на факта, че цените на суровините остават високи, докато нарастващото проникване на възобновяемите енергийни източници действа в обратна посока.

Цените за улавяне на активите от възобновяеми енергийни източници ще се възползват от по-ниските нива на канибализация през първите години в сравнение с други държави от ЮИЕ, тъй като в системата има по-малко капацитет. А това дава предимство на ранните участници, се казва в анализа. С течение на времето импулсът за съхранение, който се наблюдава в ЮИЕ, вероятно ще се разпространи и в Западните Балкани.

Край на въглищата около 2045 година

Скоростта на декарбонизацията в региона до голяма степен зависи от прилагането на механизма на Европейския съюз за коригиране на въглеродните емисии (CBAM) или привеждането му в съответствие със системата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS). Според експертите на Aurora Energy преминаването от лигнитни въглища може да отнеме време, като пълният отказ се очаква до 2045 г. Анализаторите очават делът на въглищните ТЕЦ в електроенергийната система да намалее значително през следващото десетилетие поради натиска на CBAM и въглеродните данъци.

„Западните Балкани са най-бързо променящите се енергийни пазари в Европа. Застаряващите топлинни паркове, либерализацията на пазарите, схемите за политическа подкрепа и силната фундаментална икономика са на път да изведат Западните Балкани на преден план в програмите на разработчиците“, каза Панос Кефалас, ръководител на изследванията в Aurora Energy Research.

Прогнозата за пазара на електроенергия и възобновяеми енергийни източници в Западните Балкани предоставя задълбочен поглед, подробен пазарен анализ и прогнози, базирани на данни, за инвеститори, разработчици и заинтересовани страни.

Създадена през 2013 г., Aurora Energy Research предоставя прогнози и анализи на пазара на електроенергия за инвестиционни и финансови решения. Със седалище в Оксфорд, тя работи в 16 офиса по целия свят, обхващащи Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. Услугите на фирмата включват пазарни прогнози за участниците в енергийната индустрия, консултантска подкрепа и софтуерни решения.

План за растеж гарантира 6 млрд. евро на Западните Балкани до 2027 г.

ЕС е основният търговски партньор, инвеститор и донор за Западните Балкани и предоставя значителна помощ и финансова подкрепа на шест страни: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, които са подписали споразумение за стабилизиране и асоцииране. Всеки документ е различен за отделната кандидат-членка и носи със себе си специфични условия.

За да се подпомогнат страните по европейския им път и да се насърчи едно по-бързо социално-икономическо сближаване с ЕС, през 2023 г. е  представен план за растеж, който допълва средствата по друга линия Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III). Това анализира в своя блог Апостол Апостолов, който е и кореспонден на 3eNews за района на Бенелюкс.

По плана за растеж са предвидени 6 милиарда евро за периода 2024 – 2027 г. 2 милиарда евро от общата сума ще бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства, а 4 милиарда евро под формата на заеми. Инструментът ще помогне на партньорите да проведат реформи, свързани с ЕС, въз основа на амбициозни програми за реформи, приети от всеки партньор.

Плащанията са предмет на строги условия за постигане на реформите, включени в програмата за реформи. Също така, за да се получи подкрепа от ЕС от Инструмента за реформи и растеж, се прилагат някои условия и за ефективни демократични механизми. Сред тях са многопартийната парламентарна система, свободните и честни избори, плуралистичните медии, независимата съдебна система, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Друго условие за Сърбия и Косово е те да се ангажират конструктивно, с измерим напредък и осезаеми резултати, в нормализирането на отношенията си.

ЕС е най-важният търговски партньор на региона на Западните Балкани, като две трети от общата стокова търговия извън региона са с него. По данни на Съвета на ЕС през 2023 г. стойността на търговията между ЕС и Западните Балкани надхвърля 82 милиарда евро. От 2013 г. насам увеличението на търговията между ЕС и Западните Балкани е повече от двойно.

Отделно от текущите процеси на присъединяване лидерите от ЕС провеждат със своите партньори от Западните Балкани и редовни срещи на върха. Това са най-важните политически срещи между лидерите от ЕС и Западните Балкани.

ЕС провежда и други срещи с партньорите от Западните Балкани, а именно: съвети за стабилизиране и асоцииране; неформален обмен на министерско равнище в рамките на Съвета по външни работи; министерски форуми ЕС – Западни Балкани в областта на правосъдието и вътрешните работи; директни посещения на еврокомисари и от първите жени на блока – Кая Калас и Урсула фон дер Лайен. 

Последното посещение на първия дипломат на Европа Кая Калас бе в началото на април, а преди това поредната за няколко месеца визита в Западните Балкани направи и фон дер Лайен. Председателката не крие, че Сърбия е ценен партньор, но и не скрива критиките си по отношение на спора с Прищина. Когато трябва да се действа решително дори е готова на дръзки действия като например да откаже среща с премиера заради топлите връзки към руския лидер Владимир Путин.

Не са малко средствата предвидени и отвъд границата към РС Македония. При последната си среща с премиера Христиан Мицкоски през 2024 стана ясно, че от джоба на европейския данъкоплатец по посока Скопие ще потекат близо 2 млрд.евро за декарбонизация и реформи в енергийния сектор.

По отношение на транспортната свързаност фон дер Лайен обърна внимание, че водена от ключовата политика Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., ЕК ще инвестира в чист транспорт за по-добра свързаност между Западните Балкани и Европа. Това включва много важния проект за железопътен коридор VIII между  Албания, Северна Македония и България. Връзката се пресича с друг коридор X от Гърция.

За Брюксел разширяването на Западните Балкани и развитието на икономиките е важно, но просперитетът зависи и от междусъседските отношения като тези между Белград – Прищина и София – Скопие. Споровете предизвикват „умора“, която трябвало да се преодолее, смята еврокомисарят Марта Кос, чиито портфейл е именно разширяването. Подобно на нейните колежки Калас и Фон дер Лайен, тя също предпочита директните срещи на място и направи двудневна визита в българската столица София, за да се срещне с премиера Росен Желязков и с държавния глава Румен Радев. И при двамата посланието бе ясно и кратко – да се инвестира в реформи и да се преодолее болката от миналото. Това можело да стане само с лидерско поведение.

От своя страна отговорът на българският премиер е бил, че ангажираността към реформите трябва да е двустранна. ‚Трябва честност, яснота, предвидимост и диалог. Интегрирането на Западните Балкани е отговорност с особено значение за България.  Интеграцията на тези страни ще направи ЕС по-силен и по-устойчив“.

Визитата на еврокомисаря в София даде възможността при участие в бизнес форум да напомни, за някои от грешниците, които спъват така желаното за Брюксел разширяване. Кос не говори с имена, но за всички, които следят политическите търкания в тази част на Европа знаят за кого бяха адресирани посланията. Както каза Кос  " някои страни (кандидатки) трябва да се потрудят в посока на човешките права, основните свободи и демократичните принципи".