Световната консумация на вино пада до най-ниското си ниво от 1961 г.

Това се дължи на комбинация от икономически и геополитически фактори, които стимулират инфлацията и създават несигурност, според Международната организация по лозата и виното (OIV)

Икономика / Свят , Финанси
Георги Вулов
301
article picture alt description

Световното потребление на вино през 2024 г. достигна рекордно ниско ниво поради икономически и геополитически фактори. Това съобщи Международната организация по лозата и виното (OIV), позовавайки се на собствено проучване.

Продажбите на вино

Според нейните данни през миналата година обемите на продажбите на вино са възлизали на 214 милиона хектолитра, което е с 3,3 процентни пункта по-малко от 2023 г. Организацията отбелязва, че това е най-ниското ниво на потребление на вино в света от 1961 г. насам.

„Това се дължи на комбинация от икономически и геополитически фактори, които стимулират инфлацията и създават несигурност“, се казва в прессъобщение на организацията, добавяйки, че променящият се начин на живот и социалните навици също допринасят фактори.

Лозовите масиви

Освен това OIV съобщава, че за четвърта поредна година площта на лозята в световен мащаб намалява и вече е 7,1 милиона хектара. Производството на вино през 2024 г. е намаляло с почти 5 процентни пункта в сравнение с 2023 г., достигайки най-ниското си ниво от повече от 60 години.

Според организацията Италия е лидер по производство на вино за миналата година, Франция е на второ място, а Испания е на трето. В ТОП 5 влизат още САЩ и Аржентина.

Пейзажът на лозята на Европейския съюз (ЕС)

Наблюдава се общ спад от 0,8% през 2024 г., общо 3,2 млн. ха. Скромните разширения, регистрирани в Италия, Румъния и Гърция не компенсират загубите, наблюдавани в други страни от ЕС.

Испания има най-голямата площ от лозови масиви, които възлизат на 930 хил. ха през 2024 г. и са намалели с 1,5% (еквивалентно на 14,5 хил. ха) в сравнение с 2023 г.

По същия начин Франция, с втората по големина площ на лозя, отбелязва спад от 0,7%, до хил. ха.

Италия продължи положителната си тенденция, достигайки 728 хил. ха. Сред първите седем страни с големи лозови масиви Италия е единствената, която отбелязва положителен растеж.

Разширения са регистрирани и в Румъния (187 хил. хa, +0,1%/2023) и Гърция (93 хил. ха, +0,4%/2023). Във всички други основни лозарски страни в ЕС, намаляват площите с лозя: -5,1% в Португалия(173 хил. ха), -0,4% в Германия (103 хил. ха), -7,3% в България (60 хил. ха) и -1,0% в Унгария (60 хил. ха).

Извън ЕС Молдова запази позицията си на най-голяма площ с лозови масиви в Източна Европа със 115 хил. ха.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща