Институцията на омбудсмана пита КЗК има ли търговска тайна в заявленията за цените на енергията
Институцията на омбудсмана се обърна към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради заличените данни в публикуваните от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявления на дружества-лицензианти в секторите „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“ за цените от 1 юли т.г. Главният секретар на институцията д-р Айсун Авджиев попита дали действително има търговска тайна – аргументът, с който Регулаторът от години заличава числовите стойности на всички изходни данни, както и на заявените крайни цени в документите на енергийните предприятия.
Припомняме, че омбудсманът нееднократно e възразявал пред председателя на КЕВР за това. Последно на общественото обсъждане за цените на електрическата енергия, в сила от 1 юли 2023 г., проф. Диана Ковачева посочи, че е недопустимо в публикуваните от КЕВР предложения за цени да липсват самите крайни цени. Становището и бе, че със „засекретяването“ им не се изпълнява императивното задължение по чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетика (ЗЕ).
Тогава в мотивите на Решение № Ц – 14 от 30.06.2023 г. регулаторът прие това възражение за неоснователно със следните аргументи: „КЕВР е публикувала заявления при заличени изходни данни на тези дружества, които са посочили наличие на търговска тайна в информацията, съдържаща се в подадените от тях заявления. Следва да се има предвид, че тези заявления съдържат факти, свързани със стопанската дейност на дружествата, техническа и финансова информация, структура на разходите, цени и др. В този смисъл изходните данни в заявленията, съдържат информация, която съставлява производствена и търговска тайна и чието разгласяване е забранено предвид разпоредбата на чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Същевременно, публикуването на изходните данни от заявленията може да доведе до нелоялна конкуренция между търговци чрез узнаване, използване или разгласяване на търговска тайна, което е форма на нелоялна конкуренция, посочена в специалните текстове на ЗЗК. В тази връзка, КЕВР не е нарушила разпоредбата на чл. 15 от ЗЕ при публикуването на заявления на дружества при заличени изходни данни“.
Главният секретар обръща внимание, че при прегледа на заявленията на енергийните предприятия за предстоящите цени прави впечатление, че в предложението си за утвърждаване на цени за пренос на електроенергия „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД заличава числови данни за цени, които вече са утвърдени и публикувани в решения на КЕВР (Решение № Ц-17/30.06.2024 г. и Решение № Ц-03/01.01.2025 г.).
Същевременно в заявленията на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД за утвърждаване на цени е заличен единния идентификационен код на дружествата, както и имената на представителите им – данни, които са публично достъпни в Търговския регистър.
Наблюдава се субективен подход на енергийните предприятия към публикуването на числовите стойности на крайните цени, заявени от тях пред КЕВР. Така например, „Топлофикация София“ ЕАД, „Топлофикация-Плевен“ АД, „Топлофикация-Русе“ АД, „Топлофикация – Враца“ ЕАД ги предоставят за публикуване, а „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ги заличава. „Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов“ ЕАД също ги заличават, като мотивът е: „поради техния конфиденциален и предварителен характер могат да предизвикат необосновани обществени коментари“. В заявлението на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД пък крайната цена на топлинната енергия е заличена от дружеството, но то самото е публикувало прогнозна стойност за същата цена на страницата си в интернет.
„Дружествата в сектор „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“ предоставят на битовите клиенти услуги от обществен интерес в условията на монопол. В тази връзка буди недоумение становището на КЕВР, че публикуването на изходни данни в заявленията за цени може да доведе до нелоялна конкуренция“, пише д-р Авджиев в писмото си до председателя на КЗК.
Той подчертава, че Законът за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) изключва от обхвата си разкриването на търговска тайна от нейния притежател, когато съгласно българското законодателство такова разкриване е от обществен интерес и е необходимо за упражняване правомощията на държавни органи (чл. 2, ал. 1, т. 2) и разкриването на търговска тайна от органите на държавите членки, когато им е била предоставена от предприятие съгласно националното законодателство за упражняване на техните правомощия и разкриването е задължително или допустимо съгласно националното законодателство (чл. 2, ал. 1, т. 3).
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗЗТТ, разкриването на търговска тайна е правомерно, доколкото такова разкриване се изисква или разрешава от българското законодателство.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗЕ, КЕВР публикува на интернет страницата си предложенията на енергийните предприятия за утвърждаване на цени заедно с всички изходни данни.
„С оглед на изложеното се обръщам към Вас по компетентност за становище относно приложимостта на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗЕ във вр. с чл. 37 от ЗЗК - кои изходни данни от заявленията за цени на енергийните предприятия следва да бъдат публикувани, като очаквам да изясните и дали Комисията за защита на конкуренцията е съгласувала информация, обявена за търговска тайна от дружествата в сектор „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“, за включването й от КЕВР в списъка по чл. 18, ал. 1 от ЗЕ“, пита главният секретар.