Присъединяването на България към еврозоната ще премахне валутния риск и ще намали транзакционните разходи за бизнеса и хората

Настоящата 2025 година ще бъде ключова за дигиталните разплащания у нас и в Европа заради новите изисквания на ЕК и борбата с прането на пари. Към тези общоевропейски въпроси към нас трябва да се добавят и предизвикателствата пред плавното преминаване към еврото у нас. Това обясни пред 3eNews Горан Ангелов управител на IBS България. Компанията е сред лидерите у нас с фокус върху финансовата индустрия, аналитикс решенията и системната интеграция, изкуствен интелект, Fintech и Regtech решения, борбата с измамите и финансовите престъпления.

В момента рисковете за потребителите в интернет идват най-вече от социалното инженерство, фалшивите финансови посредници и схемите за пране на пари чрез криптоактиви. С навлизането на нови технологии измамниците стават все по-креативни, използвайки deepfake, AI-генерирани гласове и подправени цифрови идентичности. Превенцията минава през по-строги KYC (Know Your Customer) и AML (Anti-Money Laundering) процеси, както и разширено използване на поведенчески анализи в банкирането.

Г-н Ангелов очаквате ли нови регулации в сферата на дигиталните разплащания през 2025 г.? Кои регулации ще бъдат водещи в сектора и защо?

2025 ще бъде година на ускорена дигитализация и засилени регулации в разплащателния сектор. Очакваме финализиране на Регулацията и Директивата за платежните услуги (PSR1/PSD3), която ще постави нови изисквания към сигурността на плащанията и преминаване от отворено банкиране към отворени финанси. Регламентът за цифровата идентификация (eIDAS 2.0) също ще играе ключова роля, улеснявайки достъпа до финансови услуги чрез сигурна електронна идентификация.

Освен това, очакваме нови регулации за криптоактиви и цифрови валути на централните банки (CBDC), които ще оформят бъдещето на платежните екосистеми. За бизнеса това означава повече изисквания за съответствие, но и нови възможности за иновации и конкуренция.

Какъв ще е фокусът върху трансграничните плащания предвид влизането ни в еврозоната?

Присъединяването към еврозоната ще премахне валутния риск при плащанията в евро и ще намали транзакционните разходи за бизнеса и потребителите. Очакваме по-голяма интеграция със SEPA (Single Euro Payments Area) и SEPAinst, което ще ускори и улесни трансграничните преводи.

Също така, банките и финтех компаниите ще се фокусират върху оптимизация на процесите и конкурентни предложения за клиенти, които извършват международни разплащания. Дигиталните портфейли и новите технологии ще бъдат ключови за ускоряване на плащанията и намаляване на разходите.

Как държавата трябва да се подготви, за да се случи този преход с по-малко финансови измами?

Държавата трябва да инвестира в засилване на надзора и регулациите, като гарантира ефективен мониторинг на транзакциите и въвеждане на по-строги мерки за идентификация. Централизирани системи за проследяване на подозрителни транзакции и по-добра координация между банките, БНБ и регулаторните органи ще бъдат ключови.

Обучението на потребителите и бизнеса също е важно – хората трябва да знаят как да разпознават измамни схеми. Освен това, внедряването на AI-базирани решения за разпознаване на аномалии в платежните системи ще помогне за намаляване на риска от финансови престъпления.

От къде биха могли да дойдат опасностите за финансови измами и пране на пари, как да се предпази бизнесът, банките, държавата и гражданите?

Рисковете идват най-вече от социалното инженерство, фалшиви финансови посредници и схеми за пране на пари чрез криптоактиви. С навлизането на нови технологии измамниците стават все по-креативни, използвайки deepfake, AI-генерирани гласове и подправени цифрови идентичности.

Превенцията минава през по-строги KYC (Know Your Customer) и AML (Anti-Money Laundering) процеси, както и разширено използване на поведенчески анализи в банкирането. Сътрудничеството между държавата, финансовия сектор и технологичните компании ще бъде от решаващо значение за бързо откриване и предотвратяване на заплахите.

Какви приложения има изкуственият интелект в разплащанията и доколко се предлага от финансовия и банков сектор в България?

AI вече се използва за откриване на измамни транзакции, анализ на потребителско поведение и автоматизиране на клиентското обслужване чрез чатботове. В България големите банки започват да внедряват AI решения, но секторът все още е на ранен етап в сравнение със западните пазари.

Възможностите пред AI са огромни – от персонализиране на финансовите услуги до автоматизация на кредитния скоринг. Въпросът е не дали AI ще навлезе, а колко бързо ще бъде приет от регулаторите и банките у нас.

С какво той може да промени пазара и трябва ли да става мантра, къде е границата?

AI има потенциала да направи разплащанията по-бързи, сигурни и достъпни, но не трябва да се възприема като панацея. Технологията може да намали разходите на банките и да ускори финансовите процеси, но без адекватен контрол може да доведе до нови рискове, като дискриминация в кредитното оценяване или уязвимости в сигурността.

Границата е там, където AI започва да взема решения без човешки надзор. Банките и финтех компаниите трябва да комбинират автоматизацията с прозрачност и етични принципи, за да гарантират, че AI работи в полза на потребителите.

Кои ще са новите предизвикателства и как индустрията ще се справи?

Голямо предизвикателство ще бъде сигурността на разплащанията в епохата на квантовите изчисления и нарастващите кибератаки. Индустрията ще трябва да инвестира в нови криптографски стандарти и в усъвършенствани методи за идентификация.

Освен това, интеграцията на нови регулации като MiCA (Markets in Crypto-Assets) и DORA (Digital Operational Resilience Act) изисква значителни ресурси. Тези промени обаче ще направят финансовата екосистема по-устойчива и ще отворят пътя за по-иновативни услуги.

Защо влизаш в Advisory Board на DigiPay?

Влизам в Advisory Board, защото вярвам, че моят опит в дигиталните технологии и финансовите услуги може да допринесе за развитието на индустрията. България има огромен потенциал в дигиталните разплащания, но е важно да подходим стратегически, като съчетаем иновации и регулаторна сигурност.

Смятам, че една добре структурирана дискусия между технологични компании, финансови институции и регулатори, за която Digi Pay е чудесна платформа, е ключът към устойчиво развитие и обмяна на опит и идеи, което носи ползи за всички – бизнеса, потребителите и държавата.