Червената книга за урана: За гарантиране на дългосрочно бъдеще са необходими инвестиции сега

Тенденцията на намаляване на разходите за проучване на уран и разработване на мини се обръща. От съществено значение за постигане на прогнозите за производство на ядрена енергия до 2050 г. и след товаще са значителните инвестиции в нови минни проекти. Това се посочва в последното издание на ключовия съвместен доклад на ОИСР/МААЕ.

Уран 2024: Ресурси, производство и търсене (Uranium 2024: Resources, Production and Demand) е най-новото издание на справочника за уран, изготвен съвместно от Агенцията за ядрена енергия на ОИСР (NEA) и Международната агенция за атомна енергия. Широко известна като Червената книга, първото издание е публикувано през 1965 г., информира world-nuclear-news.

Данните, съдържащи се в последното издание, обхващат календарните 2021 и 2022 години. Те са извлечени от докладите изготвени или официално оповестени на 62 държави за проучване на уран, ресурси, производството и изискванията, свързани с реакторите., както и от секретариатите на двете агенции.

Докладът включва прогнози за капацитета за производство на ядрена енергия и свързаните с реакторите нужди от уран до 2050 г., В него се обсъждат и дългосрочните проблеми с предлагането и търсенето на уран. Включена е и част от информацията за 2023 и 2024 г.

Общите глобални ресурси на уран са до голяма степен непроменени в сравнение с предишното издание на Червената книга - малко повече от 7,9 милиона tU от общите идентифицирани ресурси, които могат да бъдат възстановени на цена до 260 USD/kgU.

Австралия продължава да доминира в световните ресурси, с 28% от идентифицираните възстановими ресурси до 130 USD/kgU и 24% от идентифицираните възстановими ресурси до 260 USD/kgU, следвана от Казахстан и Канада.

В световен мащаб 95% от общите идентифицирани ресурси са в категорията USD130/kgU, а над 90% в категорията USD260/kgU се намират само в 15 държави.

Цялостната картина по отношение на разходите за проучването и разработването на мини се променя драстично, тъй като „постоянната низходяща тенденция“, която се наблюдаваше от 2015 г. до 2020 г., приключи, се казва в доклада.

„Годишните разходи, които намаляха до приблизително 380 милиона щатски долара през 2020 г. от повече от 1,5 милиарда щатски долара в годините преди спада, се възстановиха до нивото от 800 милиона щатски долара през 2022 г.“, се отбелязва в Червената книга. „Предварителните данни за разходите за 2023 г. предполагат по-нататъшно увеличение до 840 милиона щатски долара … Общите разходи отразяват реакцията на на пазара на уран, чиято депресия продължи от средата на 2011 г., и съответното скорошно възстановяване, което започна в края на 2020 г.“

По-слабите разходи от 2015 г. до 2020 г. се дължат на постоянно ниските цени на урана, които се отразяват в забавяне на проектите за проучването и разработването на мини. Нарастващите цени на урана и повишеният интерес към ядрената енергия от 2020 г. насам обърнаха тази тенденция и общите разходи за проучването и разработването на мини за 2021 г., 2022 г. и предварителните оценки за 2023 г. сред 27-те докладващи държави достигнаха 2,1 милиарда щатски долара. Разходите в шест държави - Канада, Китай, Русия, Индия, Намибия и Узбекистан - представляват 90% от общите такива, като само на Канада се падат 34%.

След пет години спад в производството на уран, поради ограниченото такова от основните страни производителки, световното производство на уран от 2020 до 2022 г. също се увеличи, се казва в доклада.

В световен мащаб, през 2022 г. в 17 държави са произведени 49 490 tU, което е увеличение с 4% спрямо 2020 г. Очакването е, че през 2023 г. този ръст ще продължи - до 54 345 tU.  

Казахстан остава най-голям производител в света, като на страната се падат 43% от световното производство. След нея се нареждат Канада, Намибия, Австралия и Узбекистан.

На метода извличането на място (ISL, известно още като възстановяване на място) се пада почти 60% от световното производство през 2022 г., въпреки че рестартирането на подземната мина McArthur River в Канада означава, че делът на ISL в производството за 2023 г. е около 23%.

Очаква се през следващите години глобалният ядрен капацитет да нарасне, тъй като се увеличава и търсенето на енергия, констатира докладът.

Прогнозира се, че  Източна Азия ще претърпи най-голямо увеличение с допълнителни мощности между 90% и 220% от 111 GWe съществуващи ядрени мощности в региона в края на 2022 г.

„Сигурността на доставките ще бъде от съществено значение за по-нататъшното разширяване на ядрения капацитет и на свой ред ще доведе до по-голямо търсене на уран“, се казва в доклада. Настоящата база от уранови ресурси е достатъчна, за да отговори дори на прогнозите за високо търсене до 2050 г. и след това, но кумулативното търсене може да надхвърли известната към настоящия момент ресурсна база в света до 2080 г. при сценария с високо търсене, и до 2110 г. при сценария с ниско търсене“.

„В близко бъдеще, ако съществуващите и вече ангажираните мини работят близо до обявения си производствен капацитет, първичното производство се очаква да отговори на сценариите с ниско търсене до 2031 г. Въпреки това, при сценариите с високо търсене се очаква производствен дефицит до около 2027 г.

Въпреки че вторичните източници ще продължат да са част от доставките по отношение на търсенето на уран, от решаващо значение е да бъдат пуснати в експлоатация нови планирани съоръжения и да се поддържат усилията за проучване, така че да бъдат установени допълнителни ресурси", се казва в доклада.

В исторически план силните пазарни сигнали са стимулирали инвестициите в проучването на уран, което е в основата на откриването и производството на икономически жизнеспособни ресурси. Устойчивите силни пазарни условия ще са от съществено значение за стимулиране на необходимото индустриално развитие: „За да се включат в производството ресурсите, пазарните условия трябва да предлагат увереност във възвръщаемостта на проекта. Лошите пазарни условия забавят не само новите доставки, но и инвестиции в проучване, което оказва влияние върху дългосрочното развитие на ресурсите. За устойчиво предлагане на уран, както потребителите, така и производителите трябва да осигурят стабилна рамка за проучването, добива и транспортирането на уран, което да бъде подкрепено от механизми за ценообразуване, които насърчават дългосрочните инвестиции.

Устойчивите, адекватни цени на урана са от съществено значение за подпомагане, както на новите проекти, така и на настоящите проучвания, тъй като търсенето на уран в световен мащаб може да се удвои до 2050 г. при сценарий с високо търсене и с 45% в случай на ниско търсене."

Дейностите по проучване и разработване на мини се увеличиха в отговор на пазара, а някои блокирани преди това проекти са близо до окончателни инвестиционни решения. Около половината от предишния неактивен производствен капацитет се върна към производство, въпреки че оставащите мощности може да изискват по-високи цени за рестартирането им.

Прекрояване на пазара

Геополитическото напрежение променя пазара на уран, като кара някои страни да изградят вътрешни доставки или да дадат приоритет на вноса от неутрални страни или от такива, с които са в съюз, отбелязва докладът. Друг двигател е нарастващият интерес в световен мащаб към ядрената енергия поради признаването значението й за постигане на целите за нетни нулеви емисии.

„Увеличаването на глобалния импулс за ядрена енергия, което е в резултат на климатичните цели и ангажименти, както и на призива на над 20 държави за утрояване на глобалната ядрена енергия до 2050 г., който беше обявен за първи път на 28-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP28), дава положителна перспектива за търсенето на уран, особено, когато малките модулни реактори (SMR) набират сила“, отбелязва докладът.

В по-дългосрочен план усъвършенстването на реакторите и затвореният горивен цикъл с възможност за рециклиране биха могли потенциално да дадат възможност съществуващите уранови ресурси да бъдат експлоатирани „поне за няколко века, което да осигури дългосрочна устойчивост на ядрената енергия“, се посочва още в докладът. Неконвенционалните източници на уран, като фосфатни находища и черни шисти, и иновативните технологии за добив биха могли допълнително да разширят наличието на уран. Отново обаче ще са необходими "устойчиви, адекватни" цени на урана, за да се оправдаят инвестициите в тях.

„В заключение, докато съществуват достатъчно уранови ресурси, за да се отговори на търсенето при производство на ядрена енергия, както според сценариите с нисък, така и в висок растеж до 2050 г. и след това, от съществено значение ще са значителните инвестиции в нови минни проекти. Предвид дългите срокове за разработване на такива проекти, идентифицирането и напредъкът по нови такива, от решаващо значение в близък и средносрочен план е да се избегнат потенциални прекъсвания на доставките.“

Пълният доклад е публикуван на: https://www.oecd-nea.org/jcms/pl_103179/uranium-2024-resources-production-and-demand?utm_source=PR&utm_medium=email&utm_campaign=RedBook