Сметките за електричество за бита във всички столици на ЕС през март 2025 г. са се увеличили с 5% на годишна база, а тези за газ - с 8 на сто

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и месец март 2025 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH). 

Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията за бита намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето и нивата им на едро се сринаха рязко. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между  115 – 120 и.п.. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г.,  През 2021 г. индексът следваше тенденцията към покачване, която се засили през втората половина от годината и през декември  достигна 174 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът премина към тенденция към намаляване повече от година. От пролетта на 2024 г. обаче последва тенденция за нарастване и в момента е 188  пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и цените на едро през 2009 г., личи много повече в развитието на цените на газа за битови нужди.

Разглеждайки цените на синьото гориво, експертите се спират на трудните периоди от 2009 г. насам.

Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в индекса на цената на електроенергията). Стабилното нарастване, е регистрирано до началото на 2013 г.като се запазва между 105 и 110 и.п. оттогава, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г. През 2016 г. обаче цените на газа се сринаха и достигнаха 6-годишно дъно през септември при 88 пункта. След малко покачване до 91 пункта през март 2017 г., последва по-голямо увеличение до 98 пункта през ноември 2018 г. Имаше тенденция на намаляване в продължение на две години, когато индексът на цените на природния газ започна да се увеличава, надминавайки нивата от ноември 2018 г. за първи път през август 2021 г.

Продължаващата енергийна криза силно засегна индекса на цените на природния газ, който беше почти удвоен през 2021 г., преминавайки от 82 пункта през януари 2021 г. до 158 пункта през ноември 2021 г. Оттогава, стойността му отново се удвои през ноември 2022 г., достигайки 345 пункта. Подобно на пазара на електроенергия, оттогава той следва низходяща тенденция, но напоследък това изглежда се обръща и в момента е 172 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергия, така и на газа се наблюдават следните промени: в сравнение миналата година, март 2024 г., сметките за електричество във всички столици на ЕС са се увеличили с 5%, а сметките за газ - с 8%, се казва в изследването.

Цени на електричеството за домакинствата

В зависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен европейски потребител към 3 януари 2025 г.  цената на електроенергията, може да варира с коефициент над 4. Най-скъпите градове за битовите клиенти в Европа са Берлин и Брюксел, следвани от Копенхаген, Лондон и Берн.

Будапеща е с най-евтината цена на електроенергията, следвана от Киев, Белград и Осло.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага е единствената столица сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Промяната във всяка столица се изчислява, като се използват цените в тяхната местна валута, за да се изключи влиянието на колебанията на обменния курс.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец март, са следните:

• 6% увеличение на цените в Любляна, поради поскъпване на енергийния компонент (край на тавана на цената за зимен сезон 2024/2025);

• 4% ръст на цената в Брюксел, поради повишение на енергийния компонент;

• 3% покачване на цената в Рим поради увеличение на енергийния компонент;

• Поскъпване с 1%  на цената в Никозия, поради нарастване на енергийния компонент;

• 17% намаление на цената в Осло, поради понижение на енергийния компонент;

• 11% спад на цената в Талин, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 9% понижение на цената във Вилнюс, поради намаление на енергийния компонент;

• 6% намаление на цената в Рига, поради спад на енергийния компонент;

• 5% понижение на цената в Стокхолм, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• Спад на цените с 4% в Амстердам и Лисабон, поради намаляване на тяхната компонентите за енергия;

• 3% намаление на цената в Копенхаген, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 3% понижение на цените в Мадрид, поради спад на енергията и компонентите за енергийни данъци;

• 2% спад на цената в Лондон, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 1% намаление на цените в Берлин и Хелзинки, поради понижение на енергийните им компоненти;

• Поевтиняване на цените с 1% във Виена, поради намаляване на енергията и компонентите за енергийните данъци.

Средната европейска цена за краен потребител на електроенергия отбеляза спад от 1% през март, обръщайки непрекъснатата възходяща тенденция, наблюдавана от ноември 2024 г. От 33-те столици, които се разглеждат, само в 4 се наблюдава известно увеличение на цените, докато в 13 се наблюдава спад на цените. Най-значително понижение на цените се наблюдава в балтийския и скандинавския регион, което се дължи на рязък спад в цените на едро.

Най-значителното увеличение на цените за краен потребител на електроенергия е регистрирано в Любляна (6%) след прекратяването на наложеното от правителството ограничение на цените, което беше установено през септември 2022 г.

Новите ценови листи, въведени от доставчиците, бяха значително по-високи в сравнение с предишните регулирани тарифи, но увеличението беше частично смекчено от по-ниските мрежови такси, тъй като март бележи началото на ниския сезон съгласно динамичната тарифна система на Словения. Допълнителните мерки за подпомагане, като освобождаването от вноски за ВЕИ и когенерация за домакинствата и по-нисък акциз остават активни, което допълнително ограничава увеличението на цените.

От друга страна, значителен спад на цените се наблюдава в Осло (-17%), Талин (-11%), Вилнюс (-9%), Рига (-6%) и Стокхолм (-5%). Тези столици претърпяха рязко покачване на цените на електроенергията през предходния месец поради голямото търсене и ниското производство на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това, тъй като температурите се повишиха и производството на възобновяема енергия се увеличи, цените на едро в региона паднаха почти наполовина през март, което доведе до спад на цените за крайни потребители. Прогнозите показват, че тенденцията на спад ще продължи и през следващите месеци, въпреки продължаващата несигурност на световните енергийни пазари.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са в Осло, Будапеща, Валета и Стокхолм, докато най-високите в момента са в Прага, Рим, Брюксел и Берлин. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са сравнително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа.

Прага, Рига, Вилнюс и Варшава са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа през март 2025 г.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 50% от цената на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението 28%, енергийните данъци 7%, а ДДС 14% за столиците на ЕС.

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява едва 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниското сред всички изследвани градове. Напротив, Валета е с най-голям енергиен процент, достигайки 73% от цената за крайния потребител през март 2025 г., посочват експертите.

Освен това, считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава посочения размер на енергийния данък. Той получава възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и газови уреди.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на механизма за компенсация, който е в сила и в момента, и е предназначен да компенсира увеличението на енергийния компонент и да стабилизира цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни. Фиксираната цена често е по-евтина, тъй като позволява на доставчика по-ниска лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-развитите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. В резултат на кризата ситуацията почти е обратна. Фиксираните цени, когато има такива (на някои пазари те са недостъпни от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите цени, в някои случаи с много голям марж.

Тази тенденция обаче изглежда отново се обръща, констатира изследването за пореден път. През март 2025 г. броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е по-висока от средната променлива цена само с 0,81 c€/kWh. В шест от 15 европейски пазари, когато се изследват индивидуално, се наблюдава, че фиксираните договори са средно по-евтини от променливите.

Ситуацията към март 2025 г. за пазарите на петнадесет от изследваните столици (EUR-15) показва, че средната цена за фиксирани цени е 30,88 c€/kwh, докато за променливи цени е 30,07 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари. Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателната способност, вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през март 2025 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 3 март 2025 г. за пореден път в проучването се потвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм. Второто място се държи от Амстердам, а третото от Берн.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През месец март тази година отново всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец март, са следните:

• 4% увеличение на цената в Рим, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 2% повишение на цените в Атина, Брюксел, Париж, Рига и София, по-високи енергийни компоненти;

• 1% ръст на цената в Лондон, поради скок на енергийния компонент;

• Увеличение на цените с 1% във Виена, поради поскъпване на компонентите на енергия и енергийните данъци;

• 2% намаление на цените в Лисабон, поради понижение на енергията и компонентите за енергийните данъци;

• Спад на цените с 1% в Амстердам, Берлин и Талин, поради намаляване на техните енергийни компоненти.

През март средната цена на природния газ за краен потребител отчете незначително увеличение в цяла Европа, като в 8 от 27 наблюдавани столици беше отчетено минимално повишение на цените, а в 15 от тях промяна нямаше, отчитат експертите.

Признаци на ограничен спад, който не надвишава 2%, са  наблюдавани само в 4 столици.

През първата седмица на март референтният индекс TTF продължи низходящата си тенденция, започнала през средата на февруари, като за кратко падна под границата от 40 €/MWh, преди да се стабилизира в рамките на 40-43 €/MWh за останалата част от месеца, се посочва още в изследването.

Най-съществена е промяната в Рим, където цените на природния газ за крайния потребител, макар и ограничена до +4%, сочат за подобна тенденция в Италианския газов индекс (IGI), който отразява цените на природния газ в Италия. Енергийният регулатор обяви, че цените на газа се очаква да паднат отново през април, когато потреблението намалява. Това води до съответен спад в цените за крайни потребители.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа по отношение на PPS са с много различен резултат от действителните. През месец март, както и преди най-евтините градове, коригирани към PPS са Будапеща, Загреб и Лондон.

Проучването показва, че в европейските столици средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 52% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението 23%, енергийните данъци 10% и ДДС 16%. В Нидерландия, считано от януари 2020 г., енергийните данъци се използват за насърчаване на поведението на потребителите и използването на енергия. Понастоящем енергийният данък за битов потребител на природен газ представлява около 32% от цената за краен потребител в Амстердам. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

От друга страна, от януари 2025 г. във Вилнюс (LT)15 типичният клиент получава отрицателни енергийни данъци поради корекцията надолу в компонента за сигурност на доставките. Това намаление отразява намалените разходи, необходими за поддръжка и експлоатация на терминала за втечнен природен газ и свързаната с него инфраструктура, което в крайна сметка облагодетелства потребителите чрез намаляване на техните разходи за газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 50% от цената за крайния потребител за електроенергия и 52% за газ, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 50% и 48% чрез тарифите за разпределение, енергийни данъци и ДДС. Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, докато сега цените изглеждат намалени в сравнение с предходните две години. Енергийният дял в цената на електроенергията за крайни потребители беше 62% през март 2023 г. и 52% през март 2024 г., докато в момента е 50%.

По същия начин на пазара на природен газ, процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител беше 63% през март 2023 г., преди да достигне 54% през март 2024 г. и 52% през месец март. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти.